Жестокият принц и Злият крал | Мнения (без спойлери)

Здравейте! 
Този пост няма да е типичното ревю тъй като вече има доста, а просто ще си поговорим малко за книгите по случай предстоящото издаване на третата и последна (за жалост) книга Queen of nothing. Ще споделя какво мисля за сюжета, героите и всичко което ми е направио впечатление. Ще е без спойлери, защото не искам да развалям магията за тези които още не са ги чели все още (какво чакате???) Усещам как този пост ще се превърне във възхвала на Кардан, но той не е виновен, че е единствен и уникален по рода си. 
Та нека започна от самото начало как се срещнах с тези прекрасни книги... 
Януари миналата година когато създадох книжния си профил в инстаграм The cruel prince беше навсякъде. Ама буквално навсякъде. Още от малка съм фен на Холи Блек и редовно си вземах от библиотеката нейни книги, а когато видях и прелестната корица просто се влюбих. Тогава дори не знаех за какво става на въпрос в книгата, но нещо вътре в мен я искаше и то много. В последствие благодарение на Зинети от @booksattack разбрах, че иде реч за елфи и вече бях на 100% сигурна, че ще притежавам тази книга. И като един нетърпелив човек нямах никакво намерение да чакам да я издадат на български, затова без капка срам , въпреки, че си бях казала , че няма да си купувам книги до края на месеца, защото бях надхвърлила много бюджета, в крайна сметка 10 дни по-късно държах това съкровище в ръцете си. Вечно ще съм си благодарна, че точно тогава си взех книгата преди хайпа да е убил желанието ми да я чета.

Няма да го крия имах големи очаквания за The Cruel Prince , които се надхвърлиха многократно. Книгата ме грабна от самото начало , прочетох я за отрицателно време, а понякога просто седях като риба на сухо и се чудех какво става... Масовата касапница например... Самата книга си беше доста брутална на моменти, елфите в нея нямат нищо общо с онези представени ни от Сара Дж. Маас в нейните книги. Тук Холи ни показва една жестока страна на тези създания , жадни за власт и отмъщение. Е моя любим Кардан беше жаден и за вино, но това е друг въпрос. Той самия няма нищо общо с Рис , друг обичан от хората елф, ни най-малко не беше грижовен, а точно обратното. И понеже явно аз нещо съм сбъркана и винаги налитам на злодеи , психопати и тем подобни... Кардан сега е един от най-любимите ми мъжки персонажи (а.к.а съпруг номер 2 от 5). 
Хареса ми и това в книгата , че тук на практика липсваха добрите герои такива, каквито ги познаваме, всички бяха злодеи до някаква степен, дори Джуд - главната героиня. Всички персонажи ми бяха изключително интересни, обаче онова говедо Валериан не можех да го трая. Идваше ми да го заколя и дам на акулите да го изядат, но пък горките акули не са ми направили нищо, че да ги тровя с тази гад подмолна. Сестрата на Джуд - Тарин (Tyrin) още в началото ми се стори леко дразнеща, а във втората книга направо ми идваше да й извия врата. Лок (Locke) си ми лазеше по нервите, макар и не толкова колкото Валериан, но нищо добро не му желая... Ех, защо всички в тази книга излизат гадове?... Шегата настрана макар и да не ги понасях, пак ми беше интересно да проследя докъде ще стигнат. 

Когато втората книга The Wicked King излезе, нямах никакво търпение да се заема с нея. Преди да започна да я чета, честно казано бях леко притеснена, че няма да ми хареса толкова колкото първата, но тя направо я задмина. Действието и локациите бяха добре описани, личеше си развитието на героите, бяха ми дори още по-интересни... и проклети разбира се. Видяхме, макар и за кратко, една нова страна от характера на Кардан, заради което се влюбих още повече в него. Връзката между Джуд и Кардан беше страхотна и определено ми харесва как това не беше подната любовна история от типа на "погледнах го в очите и осъзнах , че го обичам нищо, че се срещаме за пръв път" .
Този път имаше още повече моменти на които буквално можеш да усетиш напрежението във въздуха. В една от главите към края дори сценката ми се стори толкова сладка, нещо нетипично за книгите, но това разнообразие си беше съвсем на място и само допринасяше положително към историята. Секси моменти също не липсваха, но тук , за разлика от други книги не ми идваше да врътна раздразнено очи, защото първо бяха много добре и умело наисани, личи си , че автора има опит, второ не бяха както споменах прибързани и нереални и трето и най-важно бяха си съвсем на мястото. Имаше дори един момент в който ми беше толкова напечено, че едвам се въздържах да не прескоча няколко страници за да видя какво ще се случи. 

Финала на книгата ме остави без думи... бях бясна и тъжна едновременно и исках да знам какво се случва, защото си беше жестокост спрямо нас читателите Холи да завърши книгата по този начин... Не може така бе жена, просто не може... Бях толкова ядосана, че исках да метна книгата в стената... Тогава за пръв път ми се случи да искам едновременно да се омъжа за Кардан и да го убия. Гадината сладка, пияна явно е решил да ми опъне нервите до краен предел. Засега ще му простя , но да внимава какви ги върши в последната книга. Кардан просто от самото начало ме спечели и искренно се надявам Холи да не го развали като герой, защото не мисля, че ще го преживея. 

Джуд като цяло и в двете книги много ме радваше. Доста често женските персонажи ме дразнят, поради което и ми е трудно да посоча любими такива, но Джуд ме спечели с характера и действията си. Не е някоя лигла дето ще тръгне да плаче, че гаджето я е зарязало, напротив тя е силна и борбена личност. 
Да ви кажа сега съм в нещо като криза, защото мира не ми дават мислите, какво ще стане във финалната книга и по какъв начин Холи ще ни разбие сърцата този път. Приготвила съм се вече да плача, пък ще видим колко. Може накрая да се наложи да удавя мъката във вино както нашия любим Кардан... След края на The Wicked King сърцето ми беше толкова разбито и бях в такъв шок, че вече обмисляме да правим съпорт група с няколко тъжни душички като мен.

Цялостното ми мнение за книгите е , че те са нещо ново и иновативно. Потапят ни в свят на красота, изящество и жестокост, където буквално можеш да усетиш магията докато четеш. 
Без спор книгите са сред любимите ми, обичам героите, стила на писане и развитието на историята. Нямам търпение да завърша поредицата, макар и в същото време да мога да прочета още 10 книги за Кардан , Джуд и компания (най-вече за Кардан... обичам го това психопатче). С ръка на сърце ви препоръчвам книгите, смятам , че ще ви харесат, защото имат в себе си от всичко - романтика, драма, екшън и разбира се, много магия. Не си мислете обаче, че това е някаква романтична боза с елфи... Очакват ви клане, предателства много жестокост, но всичко това е толкова добре написано, че накрая ще сте без думи. Ако смятате това за прекалено много, то Дворовете най-верочтно ще Ви харесат повече, но тук вече става на въпрос за едно доста по-напреднало и зряло поведение от страна на авторката, а не проява на разгоненост, както когато Сара я беше тръснал хормона. Аз лично предпочитам The cruel prince пред книгите на Сара Дж. Маас. Смятам, че са доста по-умело написани, по-оригинални и им липсва онова благозвучно описание "криндж" , което задължително присъстваше в книгите на Сара. Или с други думи казано, въпреки онези 18+ сцени характерни за творчеството на Сара, според мен тези две книги са доста по-зрели от към тематика. 

Аз лично притежавам книгите на английски език с твърди корици и ги обожавам дори само чисто естетически, дори корицата на The Wicked King се превърна в най-любимата ми корица за момента. Оформлението на главите вътре също е повече от прекрасно с тези малки илюстрации, а шрифта и разположението на текста са доста добре подбрани и изпълнени майсторски. Дори само да я гледа човек и му се пълни дущата.  
Изданието на български което имаме благодарение на Ибис, е също толкова красиво и Ви съветвам да си закупите тези книги колкото се може по-скоро, защото иначе ще пропуснете една невероятна история с много обрати и спиращи дъха моменти. Не случайно Холи Блек се смята за кралицата на такъв тип книги. Ако сте харесали останалите й книги и тези без съмнение ще ви станат любими. Пожелавам Ви приятно четене!

Любимите ми цитати

“If I cannot be better than them, I will become so much worse.” 
―  The Cruel Prince

“Most of all, I hate you because I think of you. Often. It's disgusting, and I can't stop.” 
― The Cruel Prince

“I hate you,” I breathe into his mouth. “I hate you so much that sometimes I can’t think of anything else.” - The Wicked King

“Kiss me again,” he says, drunk and foolish. “Kiss me until I am sick of it.” 

- The Wicked King

Плейлисти с музика вдъхновени от героите:  

Jude , Cardan  , Jude x Cardan

Профилите ми в социалните мрежи: 

Pinterest , We heart it , Tumblr , Instagram 

Профила ми в goodreads 

Довиждане и до следващия път!